За едно безгрижно ЛЯТО !

разговор с д-р Мирослав Спасов, Общо-практикуващ лекар, град София

Имунната ни система е удивителна със своята способност да ни предпазва от различни причинители на заболявания. Поддържането на правилния баланс на микробите в червата не само помага за чревното здраве, но може да бъде мощен съюзник за създаване на здрава и силна имунна система. Най-голямата част от имунната ни система, около 80 %,  се намира в червата.

Много причини като стрес, неправилно хранене, големи натоварвания, хроничен недостиг на сън и липса на движение могат да понижат имунитета.

Има много различни начини да повишим имунитета – прием на пресни плодове и зеленчуци, спорт, пълноценен сън и почивка, прием на мултивитамини и пробиотици.

Д-р Спасов, какво всъщност представлява Чревния Микробиом?

Един от важните фактори в развитието и правилното функциониране на органите и системите на детето е чревното здраве и в частност общността от микроорганизми, населяващи червата, наречена чревен микробиом.

Най-много и най-разнообразни са микроорганизмите в червата – т. нар. чревна микрофлора /микробиота/.

В последните години има голям интерес към влиянието на чревната микробиота върху човешкото здраве и към това дали могат да се развият стратегии, които чрез промяна в чревната микробиота, да влияят върху определени заболявания.

Всеобщо е разбирането, че доброто здраве е свързано с богатството и разнообразието на чревната микробиота.

Какво влияние оказва начинът на хранене върху чревната микробиота?

Начинът на хранене, предпочитаните храни, значимо повлиява чревната микробиота и води до бързи промени състава ѝ.

Т.нар. „западна диета“ – богата на мазнини, белтъци, захари и бедна на фибри намалява противовъзпалителния капацитет на чревната микробиота, с което води до по-тънък мукусен слой и е предпоставка за системно хронично възпаление, което е свързано с повишена честота на автоимунните и възпалителните заболявания.

От друга страна „ средиземноморската диета“ – богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, риба, зехтин, малко количество месо, нормализира мукусния слой. По този начин благоприятства възникването на чревен толеранс и предотвратява възникването на системно възпаление.

Кои са основните роли  на пробиотичните бактерии?

Те поддържат доброто състояние и баланса на чревната флора.

Спомагат за доброто усвояване на хранителните вещества, благодарение на голямата повърхност на мукозната мембрана на стомашно-чревния тракт, която те обитават. Помагат храната да бъде добре смляна и хранителните вещества (напр. млечните протеини, пшеничните протеини (глутен), както и млечната захар – лактозата) пропуснати през чревната лигавица и усвоени от клетките.

Освен това помагат различните хранителни вещества да се усвоят пълноценно. По този начин осигуряват постоянно снабдяване на тялото с витамини чрез храната.

Пробиотичните бактерии пречат и ограничават заселването на лигавиците с патогени, те разпознават патогените и не позволяват преминаването им през лигавиците.

Не на последно място обучават нашите имунни клетки да разпознават и обезвреждат нежеланите гости и да толерират добри бактерии да не реагират срещу тях.

Как Пробиотиците помагат на детския организъм?

Ефектите на пробиотиците може да разделим в две групи: метаболитни и неметаболитни.

Пробиотиците стимулират  епителиалната продукция на муцин. Засилват тънкочревната бариерна функция. Съдействат за адхезия на патогените. Модифицират токсините, произведени от патогени. Метаболитни ефекти: повлияват благоприятно продукцията на късоверижни мастни киселини, метаболизма на мазнините, йонната абсорбция (Ca, Fe, Mg), както и повишаване имунитета на гостоприемника (продукция на IgA, модулация на цитокини и др.).

През 2014 г. Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN) за първи път излиза с препоръки за употреба на пробиотици към рехидратиращата терапия при деца с остър гастроентерит, основани на рандомизирани клинично проучвания (1).

Рандомизирани проучвания и метаанализи с Lactobacillus Rhamnosus съобщават за намаляване на честотата на диарията с един ден, честотата на дефекациите на 2-рия ден и риска от продължителност на диарията с повече от 4 дни (2).

През 2016 г. ESPGHAN публикуват препоръки за употреба на пробиотици за превенция на антибиотик-асоциираната диария при децата – ААД (3).

ААД се дефинира като диария, която възниква вследствие на употреба на антибиотици и при изключване на други причини. Тя може да се появи веднага след приема на антибиотик и дори седмици или месеци след това (4).

Данните за ползата на пробиотиците при функционална коремна болка са, че Lactobacillus Rhamnosus значително намалява честотата на коремната болка до 8 седмици след спиране на приема, сочи проучване със 141 деца със синдром на раздразненото черво и функционална коремна болка (5).

Механизъм на действие:

НИВО 1. Пробиотичните бактерии може да попречат на растежа или оцеляването на патогенните бактерии в  чревния лумен.

НИВО 2. Пробиотичните бактерии може да подобрят мукозната бариера и мукозната имунна система.

НИВО 3. Възстановеният чревен баланс има ефект върху имунната система в цялост, както и върху други клетъчни и органни системи, като например черния дроб и мозъка.

 

Какви са очакваните резултати от приема на Пробиотици?

Намаляване на риска от поява на диария – АБ-асоциирана диария и Диария на пътешествениците.

Подобряване на храносмилането. Повлияване на хроничната констипация. Облекчаване симптомите на Синдрома на раздразненото черво (IBS) и възпалителните заболявания на червата (напр. болест на Крон и улцерозен колит).

Също така подобряване на лактозния толеранс при деца с лактозна недостатъчност. Намаляване на риска от атопична екзема в детска възраст. Профилактика на инфекциозни заболявания – през 3 – 4 месеца на сезонни курсове.

Наблюдава се добро действие и при респираторни заболявания – ОРВИ (остра респираторна вирусна инфекция), инфекциозна мононуклеоза, пневмония, бронхит, вирусен круп (лаеща кашлица).

При дисбактериоза на червата – количеството и продължителността на прием зависи от степента на изразеност. Бактериални инфекции, диария, запек.

Какви изисквания трябва да покрива добрият пробиотик?

Като общопрактикуващ лекар, педиатър се старая да избирам подходящ и правилен пробиотик за пациентите ми, за да съм сигурен в ефекта и да съм уверен в благоприятното действие и поносимост. Затова при назначаването му се ръководя от няколко фактора и спазвам няколко изисквания:

Пробиотичните щамове трябва да имат ефект, базиран на доказателства с клинични данни, да са преминали тестове за устойчивост в стомашна среда с доказателства за жизнеспособност, достатъчно количество и висока прикрепваща способност към повърхностните клетки в червата. Не на последно място да са безопасни и с доказани полезни свойства за повишаване на имунитета и към чревното здраве.

Добър избор е Wellkid Peppa Pig Пробиотик на Витабиотикс.

Той сигурява 5 милиарда култури от 6 научно проучени щама бактерии, специално създадени за малки деца.

  • Съдържа пробиотични култури, с отлични свойства за прилепване към чревната стена.
  • Дава оптимално количество пробиотични бактерии.
  • Подпомага нормалното функциониране на стомашно-чревния тракт.

–       И не на последно място в състава е включен и Калций, който помага за нормалната работа на храносмилателните ензими. Той активира ензимите, които са необходими за усвояването на белтъчните молекули. Полезен е за нормалния растеж и развитие на костите при децата. Има огромно значение в поддържането на киселинно-алкалното равновесие.

 

Библиография:
  1. Szajewska H, Guarino A, Hojsak I, et al. Use of probiotics for management of acute gastroenteritis: a postion paper by the ESPGHAN Working Group for Probiotics and Prebiotics (published correction appears in J Pediatr Gastroenterol Nutr. 2016 Jan; 62(1):188) J. Gastroenterol Nutr. 2014; 58(4):531-539.
  2. Allen SJ, Martinez EG, Gregorio GV, et al. Probiotics for treating acute infectious diarrhoea. Cochrane Database Syst Rev 2010. CD003048.
  3. Szajewska H, Canani RB, Guarino A, et. al. Probiotics for the Prevention of Antibiotic-Associated Diarrhea in Children. JPGN.2016;62(3):495-506.
  4. McFarland LV. Episodemiology, risk factors and treatments for antibioticaassociateddiarrhea. Dig dis 1998; 16:292-307.
  5. Francavilla R, Miniello V, Magista AM, et al. A randomized controlled trial of Lactobacillus GG in children with functional abdominal pain. Pediatrics 2010;126:e1445-52.