разговор с д-р Емилия Баева, детски гастроентерелог и педиатър

Темата за храната присъства особено често в българската народопсихология.  „Посрещаме с хляб и сол” и се надяваме  „Всичко да върви по мед и масло”, а от бабите и дядовците ни често можем да чуем, че „Никой не е по-голям от хляба”. Какво обаче стои зад това? Как темата за храната е свързана с психологията?

Психологията на храненето основно се свързва с поведението и отношението ни спрямо храната. И тъй като умът  и емоциите ни са неразривно свързани, балансът в тялото ни, който ни носи здраве, е резултат от хармонията между тях. Много често, ако емоциите ни са подтиснати и  „болни”, се разболява и тялото ни. В такива случаи, в които се чувстваме гневни, раздразнени, дори виновни, прибягваме до храни, които да ни доставят моментно щастие. Тези храни обаче не разрешават проблемите ни с гнева и вината, а дори вредят на тялото ни и психичното ни здраве!

В следващите няколко минути ще се опитам да ви запозная с основните акценти по тази тема и да дебатираме за това, децата подвластни ли са на емоционално хранене, ние, родителите, не поставяме ли основите на това още от ранна детска възраст, и как да различим емоционалното хранене от истинско безапетитие и хранителни разстройства като анорексия, булимия и орторексия.

Защо храната  доставя щастие?

Още от самото ни раждане, хранещата майчина гръд  осигурява чувство на защитеност и наслада. По тази причина, не е чудно, че както като деца, така и като възрастни в ситуации на безпокойство, гняв, вина, храната се явява достъпен източник на успокоение и сигурност. Тази връзка между храната и успокоението не се явява проблем. Проблемът възниква тогава, когато приемането на храна е единственият или един от малкото начини за справяне с неприятните преживявания. Тук се появява и терминът  „емоционално хранене”.

Какво представлява емоционалното хранене?

Емоционалното хранене не е с цел да задоволи глада на един човек. То се явява емоционален отдушник и вид бягство от проблемите в реалността.

За разлика от физическия глад, емоционалният глад има следните характеристики:

  • Появява се изненадващо
  • Подтиква човека към ненаситно хранене
  • Обикновено е насочен към определен вкус
  • Може да продължи дори след наяждане
  • Като резултат от направеното човек често се чувства виновен

Когато емоционалното хранене се превърне в основен начин за регулиране на напрежението, то може да доведе до болестни състояния. Бъдейки основният ни  „партньор” в живота, то може да измести пълноценното общуване и свързване с останалите, да свие границите ни дотолкова, че да ни лиши от възможността да изследваме себе си и света около нас.

Може ли храненето да повлияе на емоциите ни по добър начин?

Да. Когато се храним осъзнато и с удоволствие и сме изградили устойчиви модели за справяне с негативните си емоции, тогава моментът на хранене е ритуал, чрез който даваме на тялото си нужната енергията, за да е здраво и щастливо.

Разбирането, откъде идва емоционалното хранене, е важно, защото подобно поведение може да увеличи риска от наднормено тегло и развитие на хранителни разстройства, смятат много  водещи изследователи на проблема. Ако можем да разберем какво влияе върху развитието на емоционалното хранене при малките деца, родителите могат да получат полезни съвети как да го предотвратят.

Когато децата ядат, за да успокоят отрицателните си чувства, храната им е с високо съдържание на калории (напр. Сладкиши), така че консумират повече калории. Ако те емоционално преяждат често, те също са по-склонни да имат наднормено тегло. Емоционалното хранене също е свързано с развитието на по-късни хранителни разстройства (например, булимия и преяждане).

Емоционалното хранене представлява начин за справяне с различните емоции. Децата, както и възрастните, понякога използват храната и за задоволяване на други нужди, различни от естествения глад. В действителност, затлъстяването на децата често се получава като отговор на техните емоции и чувства.

Това е често срещано явление, което започва още с раждането. Когато бебето плаче или е раздразнително, кърмата или адаптираното мляко се превръщат в метод на успокояване. На рождени дни или празници, когато децата са заобиколени от семейството и се чувстват обичани, възрастните често дават на децата си бисквитки или други десерти, които често стават символ на любов и грижа.

В дните, когато детето чувства безпокойство, поради причина свързана с училище или друг проблем, то може да използва храната като начин да се успокои. В същото време много други причини, независещи от комфорта може да накарат децата да ядат.

За да си отговорим на въпроса, дали нашето дете изпитва естествен глад, или се храни емоционално, може да си зададем следния въпрос:

Понякога детето посяга ли към храната, когато изпитва някое от следните състояния и емоции:

  • Скука
  • Несигурност
  • Гняв
  • Депресия
  • Самота
  • Щастие
  • Стрес
  • Умора
  • Чувство на неудовлетвореност
  • Възмущение

Въпреки, че храната може да се превърне в добър спътник за вашето дете, резултатът може и да не е толкова добър. По ирония на съдбата, ако храната е начинът да се намали чувството за несигурност и депресия (например заради стреса от устен изпит, който го очаква в училище), то може да се чувства по-зле след като е прекалило с храната, знаейки, че тя може да влоши проблемното му тегло. Преди храната да се усвои дори, то може да чувства вина или срам.

В действителност, едно от най-големите предизвикателства за родителите и техните деца е да определят, кога то яде заради правилните причини. Попитайте себе си, дали то яде в определените за храна часове? Или яде при всяка възможност? Кои фактори могат да допринесат за преяждане?

И най-важният съвет: Избягвайте да награждавате децата с храна!

Някои родители по невнимание допринасят за затлъстяването на децата си, като ги награждават с храна. Има много други здравословни начини да възнаградите и похвалите детето си. За малко дете можете например да давате стикери за награда, или да организирате пътуване. Може да купите малка играчка.

Не пренебрегвайте значението на вербалната похвала. Когато детето ви прави нещата добре, кажете му го. Забележете как думите на одобрение могат да повишат самочувствието му и да го мотивират да продължи да взима правилни решения за неговото здраве и тегло.

Дори когато то има някои трудности с изпълнението на диетата, търсете други начини за похвала. Когато детето не издържи на диетата и се отклони, не му натяквайте и не го карайте да се чувства сякаш не е успяло. Насърчете го да продължи напред дори ако се оплаква от време на време („Искам безалкохолна напитка, а не вода”). Предложете му цялата подкрепа, от която се нуждае.

Важно за родителите е да слушат какво говорят децата им. Предимно негативни ли са? Много критични? Тогава е трудно за всеки, включително и за децата да направят промените в техният начин на живот.

Някои родители понякога злепоставят децата си в опитите си да ги накарат да направят някои промени  в теглото им. Смятайки, че ако детето вижда себе си като непривлекателно, ще бъде мотивирано да отслабне. Не разчитайте на тази стратегия. Промените при детето не могат да настъпят без да бъде поощрявано и насърчавано.

Емоционалното хранене при децата е доста често срещан проблем, който може да бъде решен с повече отдаденост и любов от страна на родителите.

И така, емоционално хранене е хранене, при което заместваме дадена емоция с храна или се справяме с нещо негативно чрез храна. Накратко–хранене, свързано със стрес. То се появява когато нямаме други инструменти или когато смятаме храната за основен или единствен източник на удоволствие.  Всеки човек понякога хапва повече, но проблемът с емоционалното хранене    е, че след това изпитваме вина и се опитваме да компенсираме с много различни стратегии: чрез гладуване, повръщане, физически упражнения, диети, Но всичко се повтаря отново и  отново, и така човек все повече се затваря и започва да се чувства виновен, защото смята, че не се справя, подлага се на все по-драстични лишения и това се превръща в затворен кръг…

Когато говорим за емоционално хранене при децата е важно родителите да създадат една добра връзка на общуване с детето, за да може то да има доверие  и да споделя. Случва се в училище детето да става обект на тормоз.  Има деца, които трябва да спазват режим и ако заради храната детето не може да бъде част от своя приятелски кръг, това със сигурност е стрес за него. Тогава е важно родителят да наблюдава дали детето крие храна в стаята си, дали яде тайно, дали отказва храна, което обикновено е сигнал за някаква емоция и би било добре да се поинтересуваме какво се случва в училище, какво се случва с приятелите на детето, дали детето има проблем с някоя учителка или пък харесва някое детенце? Родителите вместо да настояват да се изяжда храната е добре да проведат разговор със своето дете за емоцията, която стой зад това поведение.  Да се обръща внимание на емоционалната интелигентност на детето е много важна задача за всяко семейство, защото когато детето не знае как да изрази дадено чувство, то реагира или като се затваря в себе си или през някаква агресия.

И така, когато чувствата засягат пряко честотата, количеството и качеството на храната, която детето консумира, това се нарича емоционално хранене. Проблемът при него е, че то често води до преяждане, особено, когато човек е нервен и стресиран, защото в тези случаи той се храни, за да „задоволи” емоциите си, а не само физическия глад, а тогава може да бъде трудно да се спре, дори ако стомахът е пълен.

Какво предизвиква емоционалното хранене?

За някои деца голямо събитие или промяна в живота, предимно с травмиращ характер, могат да предизвикат емоционално хранене.Това може да е начало на посещение в организиран детски колектив. Това е първа продължителна раздяла с мама. Детето може да откаже да се храни, но може и да приема повече храна от обичайното, за да бъде успокоено. Да му се даде бонбонка, бисквитка или друг сладкиш, за да се успокои. При по големите деца понякога  „хранителен режим“ е постоянна борба. Той се превръща в навик, който се изгражда, докато пътува към училище, когато то го напряга,предстои изпит, тест, среща с деца,които го дразнят,или  когато се прибира от училище с недобри резултати, или когато не среща нужната подкрепа и обич от близки за него хора. Това постепенно създава нуждата детето  да търси храна винаги, когато не се чувства добре, защото това носи някакво задоволство и заблуда, че повлиява на настроението.

Храната може да бъде много удобен инструмент за успокояване на деца – бисквитка, когато са уморени от пътуването или просто изнервени – и начин да спечелите време, за да ги разсеете. Не искате да купите поредната скъпа глупост – едно шоколадово яйце решава въпроса с играчката за 2 лв. Сладките неща често са толкова достъпни и вкусни – защо да не се зарадва детето малко?

Ако храната редовно се използва за начин на стимулиране на добро поведение или обратното – за наказание, тогава децата порастват обременени с нездраво отношение храна-емоции. Такова е например преяждането. Скорошно изследване беше насочено да види кога децата се насочват към храната като начин на справяне с емоциите. При тези на 3-5 години рядко се наблюдава към посягане на храната, но някъде към 4-6 се забелязва, че вече има деца, които започват да се хранят, дори когато не са гладни, когато са притеснени. Техните родители споделят в изследването, че когато децата са били по-малки, те са използвали храната за награда или наказание (това е отказа от храна). Това изследване силно набляга на това, че честото използване на храната в този ранен период прогнозира по-голям риск децата да използват храната като начин за емоционално справяне по-късно през живота си.

Разбира се, вие сте в правото си да не се съгласите, че храненето ви като деца не се е отразило върху вас, но не забравяйте, че днешните деца имат досег до по-големи калорийни бомби отколкото когато и да било. Все повече хора вярват, че живеем в „обесогенно общество“, където средата е настроена да маркетира повече калорийни продукти, отколкото здравословното хранене, а в България всяко четвърто дете е с наднормено тегло.Строгите забрани едва ли биха били добри за което и да било дете – радостта от шоколади, торти и т.н. не би могла да бъде заменена с всякакви заместители, но ролята на родителите е да научават децата си да управляват апетита си – като „не ядем сладко преди основно ядене“, да се дава на детето да яде в по-малки количества, а не цяло пакетче бисквити или сладки, за да не привиква към големите количества – и разбира се, да се предлага винаги първо пресен плод, за да може детето да посегне първо към него.

За емоционално хранене се счита всяка консумация на храна с цел постигане на по-добро самочувствие, а не заради необходимост от енергия. Това е, ако например при лошо настроение или ситост отново се посяга към шоколада.

Лошото е, когато този навик прерасне в средство за справяне с емоционалния спад. Практиката е механична – във всеки момент на самота, гняв, стрес, разстроеност, скука, преумора импулсивно се отваря хладилника. Попада се в порочния, нездравословен кръг, в който истинските чувства се потискат и проблемът се загърбва.

Едно от най-стресиращите неща за всеки родител е отказът на детето му да се храни. Повечето от нас знаят колко неприятно е да се опитвате да измисляте най-различни интересни ястия за детето, само и само да го накарате да хапне нещо. Повечето деца отказват от време на време някои храни, които не харесват или им се струват странни, но има някои деца, които е трудно да накараш да хапнат каквото и да било. Всички познаваме онези баби, които постоянно ходят след детето с филия в ръка и се опитват да го накарат да хапне. Всички ние познаваме деца, които отварят уста само ако гледат филмче на таблета или телефона. За съжаление подобни ситуации стават все по-чести и не само не изглеждат приятни, а и наистина не са. Злоядото дете е предизвикателство за всяка майка и изисква от нея толкова много усилия, че храненето се превръща в истински кошмар. Едно от първите умения, които мъничето развива, е да се храни само. Дори когато още не може да контролира голяма част от действията си, то вече може успешно да напъха нещо в устата си, да пробва вкуса му и да го изплюе.

Ако се касае за дисбактериоза, която аз често установявам в моята практика, на помощ идва Уелкид пробиотик, меки желирани бонбони, за възраст 3 до 7 години, приятни на вкус – портокал,1-2 таблетки дневно. Любимата Пепа е верен помощник на родителя, защото няма мръщене и гонене, детето с желание приема желирания бонбон. Даже съветваме родителите да ги държат на недостъпно за децата място, защото децата ги харесват много и ако са без надзор, може да вземат повече от препоръчаната  доза.

Пепа Пиг пробиотик е подходящ и за деца, отказващи храна поради запек и фекална интоксикация. Тук на помощ на 5те милиарда култури от шест научно проучени щама полезни бактерии идва Калцият, който подпомага храносмилателните ензими. Пепа Пиг мултивитамини също могат да помогнат в тези случаи, защото съдържат инулин, това е фибра, пребиотик,  който увеличава  чревната микробиота  и спомага за справяне с констипацията.

Ако се установи анемия като причина за отказ от храна, препоръчвам задължително изследване на серумно желязо, трансферин и феритин.

При установен железен дефицит, много добра суплементация се получава със сироп Фероглобин, който е и обогатен с мултивитамини, минерали, швейцарски малцов екстракт и пчелен мед.

Защо го предпочитам? Нивото на желязо е умерено, но ефективно, за да не дразни стомаха. Добавените съставки подпомагат по пълното усвояване на желязото.

Психичен дисбаланс също е причина за отказ от храна. Детенцето ви разбира, че ако не се храни, това ви тревожи и напряга, това привлича вниманието ви. Може би то има проблем в детската градина или училище, страда за нещо или е самотно. Може би това е неговия начин да ви покаже, че не прекарвате достатъчно време заедно, че има нужда от вас.

Нормално е когато детето не се чувства добре, апетитът да е понижен. Детето спира да се храни като защитен механизъм, особено когато има висока температура или ентерални загуби като повръщане или диария. По време на боледуване моят съвет към родителите е да се фокусираме към предпазване от дехидратация, а храната да бъде в намалени количества. След овладяване на заболяването постепенно апетитът ще се възстанови. В реконвалесцентния период аз препоръчвам витамините на Витабиотикс. За кърмачета Уелбейби капки  2 пъти дневно по 0,5 мл/ за възраст 4 до 12 месеца/или сироп / 5 мл дневно за възраст 6 месеца  до 4 години/.   Защо? Балансирана формула с витамини и минерали, особено важни за мен са вит. Д, който е с доказана роля за имунитета; цинк, за възстановяване на епитела на кожа и лигавици; желязо за предпазване от анемия като последствие от инфекцията.

За по големите деца Уелкид Пепа Пиг – мултивитамини, висококачествени меки желирани таблетки, за деца от 3 до 7 години, подходящи и за вегетарианци и вегани,без консерванти, без мая, без лактоза, без синтетични оцветители и изкуствени подсладители.

Много специалисти отчитат факта,че децата, които често са притискани от родителите си да опитват нови храни или да хапват повече,отколкото те самите искат, по-често стават капризни към храната, която консумират. Трябва да отчетем факта, че децата ядат тогава, когато се чувстват гладни. Ако са стресирани от натиска на родителите, или се чувстват нещастни, по-вероятно е да откажат ястието, което сме приготвили за него. Отказът на детето да яде тогава, когато родителите изискват, е една от първите прояви на неговото независимо „аз”. Принужденията в мека форма като уговаряне, убеждаване, настойчиви повторни предложения са израз на неуважение към неговите желания. Трябва ние като родители да сме убедени, че храненето и на детето ни е един естествен процес, който трябва да бъде оставен да се прояви и при него по естествен път.Ако нямаме тази убеденост, детето ще долови интуитивно това и отказът от храна ще се задълбочи.

В заключение искам да споделя част от моите заключения като дългогодишен педиатър. Ако прекалено угаждате на детето, то губи интерес към храните. Получава се както при играчките – при голямо изобилие детето на нищо не се радва. От безапетитие страдат презадоволените деца.

Когато постигнете напредък, не злоупотребявайте с него. Тук няма победен и победител. Похвалете детето, че то е постигнало успех, а не си преписвайте излишно заслуги.

Едно здраво дете не би трябвало да има проблеми с храненето, ако вземем в предвид естественото му чувство на глад, уважаваме неговите хранителни нужди и не превръщаме храненето в борба за надмощие. Храненето може да бъде един момент на удоволствие за цялото семейство, което е намерило правилния подход и се събира около масата в пълен състав, но освен хранейки се заедно споделят и положителните емоции помежду си.